Остайница
Резюме:
Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини (канун – съвкупност от обичайни правила и норми) който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите „син“ и „дъщеря“, „мъж“ и „жена“, за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа. /Владимир Зарев/
Издаден от: Regional Public Library "Petko Rachev Slaveikov" (Bulgaria)
Коментар:
„Остайница, е медитация върху женствеността, любовта, семейството и честта, написана почти изцяло в нелинеен поток на съзнанието. Основната обстановка е отдалечено село в албанските планини, все още управлявано от Канун, където стойността на жената се измерва с волове, докато мъжете уреждат сметки с пушки. Бекия, чиято полова плавност е вкоренена дълбоко в нейното същество, е тайно влюбена в българско момиче, но е уредена да се омъжи за мъж. Единственият й начин да избяга от брака е да даде обет за целомъдрие и да стане мъж в очите на закона – така наречената заклета девственост. За броени часове Бекия става Матия. Бекия обаче не е единственият човек, който изчезва – решението й да отмени сватбата разрушава семейството й. Текстът е умишлено двусмислен, притежаващ плавност на ниво линия, което подчертава цялостната идентичност на Бекия/Матия. Това е силно, лирично произведение, което се доближава до концепцията за пол по интуитивност, почти първични начини и неизбежно обсъжда последствията, произтичащи от дълбоко вкоренени патриархални традиции.“
– Изидора Анжел (Изидора е родена в България мемоарист, есеист и литературен преводач, живеещ в Чикаго.)