Аз още броя дните

Резюме:

Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.
Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.
Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.
Кой запали тази война? И кой спечели от нея?
В „Аз още броя дните“ се съдържат историите на хиляди души, разказани през очите на малцина. Ако очаквате едно неангажиращо четиво – това не е вашата книга. Защото „Аз още броя дните“ е една истинска и брутална история за войната, но не коя да е война, а онази, близката до нас, станала преди едва двадесетина години, за която незнайно защо никой не говори и почти никой не знае…
Между отделните фрагменти са вмъкнати и интервюта с оцелели хора от войната, но далеч променени. Тези интервюта, макар заемащи малка част от историята всъщност показваха най-добре това какво е да участваш в такава война, независимо от коя страна си. Показаха мислите на хората, жертвите, които са направили и преживяванията им. Показаха и отношението на мъжете към жените, как едва ли не ги смятат за далеч по-низши и „няма проблем“ да утоляват желанията си с тях, защото за какво иначе са им жените? Лесно се забравя, че тази война е била толкова скоро, лесно се забравя, че всичко описано от Бърдаров може да се случи и сега, се случва и сега… Свикнали сме да мислим, че войни е имало само преди години, свикнали сме да ги забравяме… А не бива.