Къща без прозорци

Резюме:

В продължение на две десетилетия Зеба е била любяща съпруга, търпелива майка и мирен селянин. Но спокойният й живот е разбит, когато съпругът й Камал е открит брутално убит с брадва в двора на дома им. Изпаднала в кататоничен от шок, Зеба не е в състояние да обясни къде се е намирала по време на смъртта му. Децата й се кълнат, че майка им не би могла да извърши такова отвратително деяние. Семейството на Камал е сигурно, че го е направила, и настоява за справедливост. Едва успявайки да избяга от отмъстителна тълпа, Зеба е арестувана и хвърлена в затвора.
В очакване на съдебен процес тя среща група жени, чиито собствени нещастия са ги довели до тези мрачни килии: осемнадесетгодишната Нафиса, затворена, за да я защити от „убийство на честта“; двадесет и пет годишната Латифа, тийнейджър беглец, който остава, защото е сигурен подслон; двайсетгодишната Мезган, бременна и неомъжена, чакаща съдебна заповед, за да принуди ръката на любовника си. Дали Зеба е хладнокръвен убиец, питат се тези млади жени, или е била затворена, като тях, за нарушаване на някакво социално правило? За тези жени затворът е едновременно убежище и наказание; отдалечени от суровия и безмилостен външен свят, те образуват живо и незаличимо сестринство.
В този затворен свят идва Юсуф, роденият в Афганистан, израснал в Америка адвокат на Зеба, чийто ангажимент към правата на човека и желанието да помогне на родината му са го върнали обратно. Със съдбата на тази на пръв поглед обикновена домакиня в ръцете си, Юсуф открива, че подобно на самия Афганистан, клиентката му може изобщо да не е това, което си представя.